поспорвал

Речник на българския език

1. поспорвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поспорвал е производна форма на поспорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поспорвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поспорвал е производна форма на поспорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поспорвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поспорвал е производна форма на поспорвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поспорвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поспорвал е производна форма на поспорвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).