поспорва

Речник на българския език

1. поспорва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поспорва е производна форма на поспорвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поспорва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поспорва е производна форма на поспорвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поспорва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поспорва е производна форма на поспорвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).