поспечелил е

Речник на българския език

1. поспечелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поспечелил е е производна форма на поспечеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поспечелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поспечелил е е производна форма на поспечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).