поспечелило е

Речник на българския език

1. поспечелило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поспечелило е е производна форма на поспечеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поспечелило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поспечелило е е производна форма на поспечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).