поспестило

Речник на българския език

1. поспестило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поспестило е производна форма на поспестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поспестило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поспестило е производна форма на поспестя (мин. деят. св. прич. ср. р.).