поспестили

Речник на българския език

1. поспестили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поспестили е производна форма на поспестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поспестили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поспестили е производна форма на поспестя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).