поспестил
1.
поспестил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поспестил
е производна форма
на поспестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поспестил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поспестил
е производна форма
на поспестя (мин. деят. св. прич. м. р.).