поснишало

Речник на българския език

1. поснишало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поснишало е производна форма на посниша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поснишало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поснишало е производна форма на посниша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).