поснишал

Речник на българския език

1. поснишал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поснишал е производна форма на посниша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поснишал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поснишал е производна форма на посниша (мин. деят. несв. прич. м. р.).