посмъмрел

Речник на българския език

1. посмъмрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посмъмрел е производна форма на посмъмря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посмъмрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

посмъмрел е производна форма на посмъмря (мин. деят. несв. прич. м. р.).