посмъкнел

Речник на българския език

1. посмъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посмъкнел е производна форма на посмъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посмъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

посмъкнел е производна форма на посмъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).