посмучете

Речник на българския език

1. посмучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

посмучете е производна форма на посмуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. посмучете — повелително наклонение, мн. ч.

посмучете е производна форма на посмуча (повелително наклонение, мн. ч.).