посмучело

Речник на българския език

1. посмучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посмучело е производна форма на посмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посмучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посмучело е производна форма на посмуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).