посмучели

Речник на българския език

1. посмучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

посмучели е производна форма на посмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. посмучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

посмучели е производна форма на посмуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).