посмучел

Речник на българския език

1. посмучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посмучел е производна форма на посмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посмучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

посмучел е производна форма на посмуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).