посмутяло

Речник на българския език

1. посмутяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посмутяло е производна форма на посмутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посмутяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посмутяло е производна форма на посмутя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).