посмутяла

Речник на българския език

1. посмутяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

посмутяла е производна форма на посмутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. посмутяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

посмутяла е производна форма на посмутя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).