посмутял

Речник на българския език

1. посмутял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посмутял е производна форма на посмутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посмутял — мин. деят. несв. прич. м. р.

посмутял е производна форма на посмутя (мин. деят. несв. прич. м. р.).