посмутил си

Речник на българския език

1. посмутил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посмутил си е производна форма на посмутя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. посмутил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посмутил си е производна форма на посмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).