посмутило съм

Речник на българския език

1. посмутило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

посмутило съм е производна форма на посмутя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. посмутило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

посмутило съм е производна форма на посмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).