посмутило е

Речник на българския език

1. посмутило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посмутило е е производна форма на посмутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посмутило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посмутило е е производна форма на посмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).