посмутило

Речник на българския език

1. посмутило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посмутило е производна форма на посмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посмутило — мин. деят. св. прич. ср. р.

посмутило е производна форма на посмутя (мин. деят. св. прич. ср. р.).