посмутили

Речник на българския език

1. посмутили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

посмутили е производна форма на посмутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. посмутили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

посмутили е производна форма на посмутя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).