посмути

Речник на българския език

1. посмути — сег. вр., 3 л., ед. ч.

посмути е производна форма на посмутя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. посмути — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

посмути е производна форма на посмутя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. посмути — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

посмути е производна форма на посмутя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. посмути — повелително наклонение, ед. ч.

посмути е производна форма на посмутя (повелително наклонение, ед. ч.).