посмукал съм

Речник на българския език

1. посмукал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посмукал съм е производна форма на посмуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. посмукал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посмукал съм е производна форма на посмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).