посмукало

Речник на българския език

1. посмукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посмукало е производна форма на посмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посмукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

посмукало е производна форма на посмуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).