посмукала

Речник на българския език

1. посмукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

посмукала е производна форма на посмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. посмукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

посмукала е производна форма на посмуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).