посмукал

Речник на българския език

1. посмукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посмукал е производна форма на посмуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посмукал — мин. деят. св. прич. м. р.

посмукал е производна форма на посмуча (мин. деят. св. прич. м. р.).