посмука

Речник на българския език

1. посмука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

посмука е производна форма на посмуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. посмука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

посмука е производна форма на посмуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).