посмирил съм

Речник на българския език

1. посмирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посмирил съм е производна форма на посмиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. посмирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посмирил съм е производна форма на посмиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).