посмирил си

Речник на българския език

1. посмирил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посмирил си е производна форма на посмиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. посмирил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посмирил си е производна форма на посмиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).