посмирил

Речник на българския език

1. посмирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посмирил е производна форма на посмиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посмирил — мин. деят. св. прич. м. р.

посмирил е производна форма на посмиря (мин. деят. св. прич. м. р.).