посмели

Речник на българския език

1. посмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

посмели е производна форма на посмея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. посмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

посмели е производна форма на посмея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. посмели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

посмели е производна форма на посмета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. посмели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

посмели е производна форма на посмета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

5. посмели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

посмели е производна форма на посмеля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

6. посмели — повелително наклонение, ед. ч.

посмели е производна форма на посмеля (повелително наклонение, ед. ч.).