послъжело

Речник на българския език

1. послъжело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

послъжело е производна форма на послъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. послъжело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

послъжело е производна форма на послъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).