послъжели

Речник на българския език

1. послъжели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

послъжели е производна форма на послъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. послъжели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

послъжели е производна форма на послъжа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).