послъжел

Речник на българския език

1. послъжел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

послъжел е производна форма на послъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. послъжел — мин. деят. несв. прич. м. р.

послъжел е производна форма на послъжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).