послъгвало

Речник на българския език

1. послъгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

послъгвало е производна форма на послъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. послъгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

послъгвало е производна форма на послъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. послъгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

послъгвало е производна форма на послъгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. послъгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

послъгвало е производна форма на послъгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).