послъга

Речник на българския език

1. послъга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

послъга е производна форма на послъжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. послъга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

послъга е производна форма на послъжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).