послушвало

Речник на българския език

1. послушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

послушвало е производна форма на послушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. послушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

послушвало е производна форма на послушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. послушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

послушвало е производна форма на послушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. послушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

послушвало е производна форма на послушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).