последило

Речник на българския език

1. последило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

последило е производна форма на последя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. последило — мин. деят. св. прич. ср. р.

последило е производна форма на последя (мин. деят. св. прич. ср. р.).