поскътвал

Речник на българския език

1. поскътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поскътвал е производна форма на поскътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поскътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поскътвал е производна форма на поскътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поскътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поскътвал е производна форма на поскътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поскътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поскътвал е производна форма на поскътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).