поскъсяло

Речник на българския език

1. поскъсяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поскъсяло е производна форма на поскъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поскъсяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поскъсяло е производна форма на поскъся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).