поскъсявало

Речник на българския език

1. поскъсявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поскъсявало е производна форма на поскъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поскъсявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поскъсявало е производна форма на поскъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поскъсявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поскъсявало е производна форма на поскъсявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поскъсявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поскъсявало е производна форма на поскъсявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).