поскъсявал

Речник на българския език

1. поскъсявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поскъсявал е производна форма на поскъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поскъсявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поскъсявал е производна форма на поскъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поскъсявал — мин. деят. св. прич. м. р.

поскъсявал е производна форма на поскъсявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поскъсявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поскъсявал е производна форма на поскъсявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).