поскъсил

Речник на българския език

1. поскъсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поскъсил е производна форма на поскъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поскъсил — мин. деят. св. прич. м. р.

поскъсил е производна форма на поскъся (мин. деят. св. прич. м. р.).