поскъсало

Речник на българския език

1. поскъсало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поскъсало е производна форма на поскъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поскъсало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поскъсало е производна форма на поскъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поскъсало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поскъсало е производна форма на поскъсам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поскъсало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поскъсало е производна форма на поскъсам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).