поскъсал

Речник на българския език

1. поскъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поскъсал е производна форма на поскъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поскъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поскъсал е производна форма на поскъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поскъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

поскъсал е производна форма на поскъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поскъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поскъсал е производна форма на поскъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).