поскърбил

Речник на българския език

1. поскърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поскърбил е производна форма на поскърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поскърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

поскърбил е производна форма на поскърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).