посипел

Речник на българския език

1. посипел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посипел е производна форма на посипя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посипел — мин. деят. несв. прич. м. р.

посипел е производна форма на посипя (мин. деят. несв. прич. м. р.).