посинели

Речник на българския език

1. посинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

посинели е производна форма на посиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. посинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

посинели е производна форма на посиня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. посинели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

посинели е производна форма на посинея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. посинели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

посинели е производна форма на посинея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).